„Чувал ли си – не съм чувал“
Художествена изложба „ Христо Цокев “ показва, 01 юли /петък/ от 17:30 ч., пред габровска аудитория една провокативна галерия на Галина Цветкова.
Артистичната идея на авторката е заключена в размисъла какво съставляват подбраните изображения и съвместими ли са в една галерия творбите на Албрехт Дюрер и Рене Магрит, класическите статуи на Донатело и огромни пространствени съоръжения на Кристо, “Витрувианският човек ” на Леонардо да Винчи и портрет на “Мерилин Монро ” на Анди Уорхол, иконата “Теодор Стратилат ” и концептуалният “Писоарът ” на Марсел Дюшан?
Отговорът е: да, това са откровени реплики на бележити творби на изкуството и да, съвместими са, тъй като, отвън подтекста на столетия, посоки и метафизичен „ изми ”, всички те принадлежат към мощния генератор на цивилизацията – изкуството. От възприетото най-общо разбиране за изкуството като претворена реалност актуалният актьор детерминира тези мостри като тъждествени, идентични със самата природа. Устойчивото им във времето самопризнание ги трансформира от обект на удивление в източник на ентусиазъм и креативен претекст. Авторската интервенция в тази галерия е интерпретирането им в логаритъм за преосмисляне на съществуващия почит към изкуството и по-конкретно – провокиране на капацитета му да трансформира света.
Всепризнатите шедьоври са деликатно подбрани по симптом на предизвикателство, тъй като провокацията е в природата на изкуството, като никой през днешния ден не подлага на подозрение този въпрос. Селектирани по възприятие, тези бележити творби в по-голяма или по-малка степен основават продан на сили с обекта, върху който са изобразени.
От друга страна е специфичната роля на чувала като обект в тази галерия. Какво съставлява той – конфликтна обстановка, неуместна изобразителна канава или предмет, действителен отвън съзнанието, чист и равнодушен като белия лист? Чувалът е основен подробност от подходящ въпрос за превръщане на смисъла и способността на изкуството да въздейства върху нещата с открит понятиен или асоциативен заряд.
Художникът владее силата да трансформира всяка повърхнина в художествено пространство. Какво се случва, обаче, в случай че тази повърхнина не е неутрална като смислов капацитет територия? Подложени на тестване, класическите мостри от изложбата сами предизвикат презумпцията си за непреходност. От своя страна – тези изображения, проекции на вечността, лично са толкоз краткотрайни, колкото е индустриалната продължителност на облагородените от тях чували.
“Създавайки тези творби, отбелязва Галина Цветкова, стоя зад убеждението, че художественото завещание не е неподвижен и изцяло приключен интелектуален багаж на цивилизацията. Включвам и упованието за противоположна връзка, тъй като изкуството е също посредник в връзките сред художник, който основава концепция и фен, който интерпретира нейното обръщение ”.
Чувал ли си или си чувал – това е въпросът.
Тази галерия слага въпрос, само че не предлага безапелационен отговор, уважаема Публика! Благодарим Ви, че ще присъствате на въпроса!
Доцент Галина Цветкова е родена на 24 април в с. Дълбок извор, Пловдивска област. Дипломирана в ОКС магистър,ПИИ „Живопис“, ФИИ, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“/1993/, при проф. Александър Терзиев. От 1996 година е учител по Рисуване във Факултет изобразителни изкуства, ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“. Член на СБХ /2006/. Реализира 7 независими изложения. Участва във всички районни и национални общи изложения за рисунка и живопис. Награди: Награда за рисунка от Национална обичайната галерия на художниците педагози/2003/, Номинация за България от Международен конкурс на „Хенкел“ за Артистична рисунка /2008/; Награда от Първо биенале на рисунката/2011/; Награда от Арт Розалиада – Велико Търново /2017/; Награда от Национална галерия „ Пролетен салон “ /2021/.
Артистичната идея на авторката е заключена в размисъла какво съставляват подбраните изображения и съвместими ли са в една галерия творбите на Албрехт Дюрер и Рене Магрит, класическите статуи на Донатело и огромни пространствени съоръжения на Кристо, “Витрувианският човек ” на Леонардо да Винчи и портрет на “Мерилин Монро ” на Анди Уорхол, иконата “Теодор Стратилат ” и концептуалният “Писоарът ” на Марсел Дюшан?
Отговорът е: да, това са откровени реплики на бележити творби на изкуството и да, съвместими са, тъй като, отвън подтекста на столетия, посоки и метафизичен „ изми ”, всички те принадлежат към мощния генератор на цивилизацията – изкуството. От възприетото най-общо разбиране за изкуството като претворена реалност актуалният актьор детерминира тези мостри като тъждествени, идентични със самата природа. Устойчивото им във времето самопризнание ги трансформира от обект на удивление в източник на ентусиазъм и креативен претекст. Авторската интервенция в тази галерия е интерпретирането им в логаритъм за преосмисляне на съществуващия почит към изкуството и по-конкретно – провокиране на капацитета му да трансформира света. Всепризнатите шедьоври са деликатно подбрани по симптом на предизвикателство, тъй като провокацията е в природата на изкуството, като никой през днешния ден не подлага на подозрение този въпрос. Селектирани по възприятие, тези бележити творби в по-голяма или по-малка степен основават продан на сили с обекта, върху който са изобразени.
От друга страна е специфичната роля на чувала като обект в тази галерия. Какво съставлява той – конфликтна обстановка, неуместна изобразителна канава или предмет, действителен отвън съзнанието, чист и равнодушен като белия лист? Чувалът е основен подробност от подходящ въпрос за превръщане на смисъла и способността на изкуството да въздейства върху нещата с открит понятиен или асоциативен заряд.
Художникът владее силата да трансформира всяка повърхнина в художествено пространство. Какво се случва, обаче, в случай че тази повърхнина не е неутрална като смислов капацитет територия? Подложени на тестване, класическите мостри от изложбата сами предизвикат презумпцията си за непреходност. От своя страна – тези изображения, проекции на вечността, лично са толкоз краткотрайни, колкото е индустриалната продължителност на облагородените от тях чували.
“Създавайки тези творби, отбелязва Галина Цветкова, стоя зад убеждението, че художественото завещание не е неподвижен и изцяло приключен интелектуален багаж на цивилизацията. Включвам и упованието за противоположна връзка, тъй като изкуството е също посредник в връзките сред художник, който основава концепция и фен, който интерпретира нейното обръщение ”.
Чувал ли си или си чувал – това е въпросът.
Тази галерия слага въпрос, само че не предлага безапелационен отговор, уважаема Публика! Благодарим Ви, че ще присъствате на въпроса!
Доцент Галина Цветкова е родена на 24 април в с. Дълбок извор, Пловдивска област. Дипломирана в ОКС магистър,ПИИ „Живопис“, ФИИ, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“/1993/, при проф. Александър Терзиев. От 1996 година е учител по Рисуване във Факултет изобразителни изкуства, ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“. Член на СБХ /2006/. Реализира 7 независими изложения. Участва във всички районни и национални общи изложения за рисунка и живопис. Награди: Награда за рисунка от Национална обичайната галерия на художниците педагози/2003/, Номинация за България от Международен конкурс на „Хенкел“ за Артистична рисунка /2008/; Награда от Първо биенале на рисунката/2011/; Награда от Арт Розалиада – Велико Търново /2017/; Награда от Национална галерия „ Пролетен салон “ /2021/.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ